Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха

 „ Ако любовта би се приложила като учебен способ, резултатите щяха да бъдат радикално разнообразни от тия, които имаме в този момент! ” ~ Учителят Дънов

 При просветителният развой има преливане на живот сред учителя и ученика. За да стане това, би трябвало да има допир сред душата на учителя и душата на ученика. А този допир е вероятен единствено при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят споделя: „ Първа стъпка на всяко образование е доверието на учителя към ученика. ” Доверието тук се схваща в по-широк смисъл - доверие освен в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или това, което му се поверява, само че доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в положителните заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори безконечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи повод и ентусиазъм за своята активност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна активност за реализиране на една ясно съзнавана цел. Учителят разяснява това по този начин: „ Великата просвета на възпитанието седи в това, да намерите положителното у детето и него да извикате към демонстрация. Да виждате неприятното у него, това всеки може. ”

 Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато осъзнаваме, че в един човек се крие един хубав свят, нещо скъпо, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни извърши с страхопочитание към положителното, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново признание пред нас. Така ще дойдем до схващане и на същинската независимост. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в който имате доверие. Каквито и недостатъци да демонстрира детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички трудности и ще се прояви във всичкия си искра, тъй като никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика от вътрешната страна на открито.

 Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата неудача ще се обезсърчи, само че в случай че устои, насладата му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят споделя следните думи за значимостта на любовта, приложена във възпитанието: „ Истинският способ на възпитанието стартира с любовта. Тя е най-важното просветително изискване. Искате ли да възпитате детето, би трябвало да го обичате, нищо повече. Като се сложи любовта като връзка сред учителя и детето, не се опасявайте за резултатите! Безграничният тогава ще се демонстрира посредством възпитателя и ще го учи по какъв начин да Възпитава. ”

 „ Най-важната работа при образованието е: учителят би трябвало да обича своите възпитаници. За да помогнете на един човек, би трябвало да го обичате. Благото, което желаете за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате. ” „ Любовта е най-силният фактор, най-великата мощ, посредством която можете да възпитавате. Когато желаете да възпитавате някого, би трябвало да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в който има безусловно доверие, човек без никакви задни цели, с цел да може да ви одобри вкъщи си като добре пристигнал и да извършва всичките ви препоръки. ”

 Успехът в това учебно заведение, дето любовта е приложена, е обезпечен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда съставляват светлината, влагата, удобната температура и прочие Любовта ражда обич! Любовта на учителя към детето ще роди безусловно любовта у последния. Няма създание, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е дружелюбно към нея.

 Ето един покъртителен образец за това: Един мой сътрудник ми описа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сплотяване царувало сред него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в учебното заведение била радостна. На идната година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от собствен някогашен възпитаник в първото село. Той му писал: „ Винаги си припомням за теб. Аз съм в този момент овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още? ”

Най-естествено е детето да демонстрира любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения образец и образование, то обича всички, във всички има доверие. Виолино Примо споделя: „ Детето обича своя татко, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана обич, а обича чисто благ, беззаветно, с цялата си душа. У детето приказва чистата, свята, Божествена природа. ”

 Учителят споделя: „ Когато учителят люби ученика, последният постоянно ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкоз неговия предмет. Някой може да каже: Има някои възпитаници естествено мързеливи. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ” Учителят дава още следните обяснения: „ Без любовта никакво обучение не може да се чака. Тя би трябвало да участва в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският учебен способ стартира с живота, с любовта. Онзи същински способ, който Божествената обич носи, още не е прибавен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният способ. Няма мощ в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете същински учители, приложете любовта като един от новите и мощни просветителни способи. ” „ За да възпитавате хората, би трябвало да приложите Христовото обучение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и в никакъв случай не мислете за неговите негативни черти. Мислете, че то е положително, рационално, и ще видите, че след известно време то ще се поправи. ”

 Любовта води към естетика и ред. В нейната светлина всяко немирничество и леност изчезват от единствено себе си. Онова, което външните ограничения като наказване и прочие не могат да реализират, в този момент става най-лесното нещо.

 Първоначалният преподавател П. споделя от своята процедура: В моето поделение предизвиквам палавия, тежкия, слабия възпитаник, като му споделям, че е кадърен, добър, дисциплиниран и в същото време му посвещавам да прави някои работи с които да ми оказва помощ и които демонстрират, че имам обич и доверие към него. Например, разпореждам му да прави прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В учебно заведение той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и прочие И подобен възпитаник радикално се преобразява.

 При такава обич сред учители и възпитаници ще се разцъфтят с всичката си хубост детският разум, сърце и воля, неговите гении и дарби; по този начин то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно положение, тъй като любовта е извор на наслада и благополучие. Ето метод да създадем детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, тъй като любовта е мощен повод, който развива старание, усилва мозъка, разсъдъчните качества, калява волята и й дава несломима сила. Всеки преподавател знае от своята процедура, че децата в никакъв случай не не помнят това, което обичат, а което не обичат, не помнят. Което човек научи единствено с мозъка си, може да го не помни, само че в случай че е взело присъединяване сърцето, любовта, няма да го не помни. Всички неща, които обичаме, помним, тъй като ги възприемаме с интерес ”Някой се оплаква от слаба памет. Тя е слаба, тъй като любовта е слаба. Някой се оплаква, че не може да работи. Не може да работи, тъй като има слаба обич. Когато любовта е мощна, човек работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма обич, няма и обхода. Щом има обич, ще има и обхода. ”

 Любовта на учителя ражда у учениците ентусиазъм. Той влива в тях екстаз, повод, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в напредък. Това е по този начин, тъй като любовта на учителя е една действителна мощ, която храни мозъка, сърцето и волята на ученика. Също по този начин, когато учениците обичат учителя си, те го въодушевяват, вливат в него своята непорочност, своята непорочност, своите сили, своята плам. Ето за какво Учителят споделя: „ Когато учениците любят учителя, той е преподавател. И когато учителят люби учениците, те са възпитаници. ”

От „ Учителят за образованието. Ролята на образованието в живота ”, Боян Боев

Картина в обявата: Александър Петров, художник

Картина на корицата: Павел Митков, художник

Инфо: www.webstage.bg